История на българския футбол – от „ритнитоп“ до днес

Кога футболът идва в България? Кой е първият български футболен отбор? Как се появява Българският футболен съюз и как Царската купа се превръща в един от най-ценните футболни артефакти у нас? Ако сте си задавали тези въпроси и още не знаете отговора, Fenshop се е заел да информира феновете на любимия български спорт.

Началото на българския футбол обикновено се свързва с 1894 г., когато швейцарският учител по физическо възпитание Жорж дьо Режибюс представя футбола на ученици във Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I“. Според Столична община на 14 май 1894 г. той организира два отбора от по 11 ученици и маркира игрище с ученически палта. Много хора биха се припознали като деца играйки на поляната с две пръчки или шишета вода за импровизиран гол пост.

В предоставения от нас исторически материал, началото е свързано с края на учебната 1893-1894 г. и с училищната среда. Това е важен детайл защото футболът навлиза в България първоначално именно чрез образованието и физическото възпитание. Само година по-късно швейцарският учител Шарл Шампо представя играта и в София. Шампо е сред чуждестранните преподаватели, които помагат за модернизирането на физическото възпитание в младата българска държава.

В онези години играта е позната и като „ритнитоп“ и така започва да се разпространява извън училищните дворове и постепенно се превръща в клубен спорт.

От ученическа игра към организиран футбол

*В началото няма национална футболна лига, професионални договори или единна система на състезанията. Има ентусиасти, училища и спортни дружества.

Постепенно се появяват клубове във Варна, София, Пловдив и други градове. Един от важните ранни клубове е „Владислав“ от Варна, който по-късно става първият държавен шампион на България. (Комплект Владислав Варна ШАМПИОН)

Истинският поврат идва през 1923 г., когато на 16 и 17 декември 19 делегати основават Българската национална спортна федерация (БНСФ). Организацията обединява спортните организации в страната и поема ръководството на спорта, включително футбола. През следващите десетилетия структурата и името на футболната организация се променят, докато днес я познаваме като Български футболен съюз (БФС). (Разгледайте колекцията от автентични комплекти на БФС най-долу на страницата)

Първото държавно първенство

Първият опит за национално първенство започва през 1924 г., като първият сезон не завършва. Следващият сезон носи първия държавен шампион – „Владислав“ (Варна).

През 1937 г. е създадена национална лига с десет отбора, а „Тича“ Варна става първият шампион в новия формат.

През следващите десетилетия системата на първенствата многократно се променя – броят на отборите, форматът и организацията се адаптират към развитието на футбола в страната.

България влиза в световния футбол

През 1924 г. България става член на FIFA (Международната федерация на футболните асоциации). Същата година националният отбор изиграва и първия си официален международен мач срещу Австрия във Виена, който завършва 6:0.

През 1954 г. България се присъединява към UEFA (Съюза на европейските футболни асоциации).

Царската купа – трофей, който разказва история

Царската купа  е произведен в Англия през 1900 г. и през 1924 г. е подарен от цар Борис III на Българската национална спортна федерация. Той е сребърен и е замислен като преходен трофей – победителите изписват върху него името на клуба и годината на спечелването. По този начин се използва един трофей за дълги години и стойността му се увеличава с времето.

В периода 1925-1937 г., както и през 1943 г., Царската купа се връчва на държавния шампион. Между 1938 и 1942 г. за нея се организира отделен турнир, а последният носител е „Славия“ през 1943 г. След политическите промени през 1944 г. трофеят вече не се използва и остава притежание на клуба.

Това превръща купата в повече от спортно отличие. Тя е материален свидетел на една от най-ранните епохи на организирания български футбол. (Можете да прочетете допълнително в Блога ни за Цaрската Купа)

От първите мачове до „златното поколение“

Българският футбол постепенно започва да постига успехи и извън страната като през 1932 г. националният отбор печели Балканската купа, а през 1968 г. България стига до сребърен медал на Олимпийските игри в Мексико. Това остава най-доброто олимпийско постижение на страната във футбола и до днес.

Българските клубове също оставят следа в Европа. ЦСКА достига полуфинал в Купата на европейските шампиони (КЕШ) – предшественик на днешната Шампионска лига – през 1967 и 1982 г. „Славия“ достига полуфинал за Купата на носителите на национални купи (КНК) през 1967 г.

1994 – когато България стигна до четвърто място в света

На Световното първенство в САЩ България прави най-големия резултат в историята на националния ни отбор.

След победа над действащия световен шампион Германия с 2:1 на четвъртфинала България достига полуфинал, а в крайна сметка завършва четвърта в света.

Христо Стоичков, Йордан Лечков, Красимир Балъков, Емил Костадинов и останалите футболисти от поколението от 1994 г. превръщат турнира в един от най-ярките моменти в историята на българския спорт.

И до днес четвъртото място на Мондиал 1994 остава най-доброто представяне на България на Световно първенство. FIFA посочва седем участия на България на световни финали и четвърто място като най-добър резултат.

От „ритнитоп“ в училищния двор до Световното първенство през 1994 г. българският футбол преминава през огромна трансформация и именно предметите от различните епохи – футболни топки, значки, медали, купи, фланелки и други спортни артикули – ни позволяват да запазим тази история.

Защото един колекционерски футболен артикул не е просто предмет. Той може да бъде малко парче от историята на един клуб, един играч или цяла епоха.

От Феншоп се стараем да представяме високо качество луксозни значки и футболни сувенири за всички